За спортните танци

Танцовото изкуство датира своето съществуване още от дълбока древност. Първоначално,като ритуални танци свързани с култове,към различни божества. За първи път като жанр и като термин „бални танци”,то се появява през епохата на Възраждането.Около ХІІ век се появяват първите танцови канони /първите светски танци/ - танци „променади” и танци „разходки”. През ХІV век в книгата на френския теоретик и изследовател Туано Арбо – „Орхесография”,за първи път е описан танцът „Бранли”,който се явява като първоизточник на почти всички историко битови танци.Той е и една от първите форми на състезателния танц.По това време се появява и „паваната”,която се изпълнява по време на откриването на дворцовите балове и сватбените обреди. Започва разрастването на градовете и заедно с това се появяват менуетът и ригондата.Навлизат и танци с по бързо темпо,подскоци и въртения като „романесия”.В края на ХVІІ век се появяват и така наречените „контраданси”,които са характерни със симетричност на композициите.Те са взаимствувани от танците на английските селяни.По време на буржоазната революция във Франция през ХVІІІ век,танците по двойки отстъпват на масовите танци /карманьол,фариндола/и др.През ХІХ век се появява и царят на танците – Виенският валс,а на основата на менуета,мазурката и валса,се оформя и актуалния по това време танц „па дьо троа”. В началото на двадесети век се зараждат и оформят танците във вида в който ги познаваме и днес,а именно състезателните или по късно преименувани в спортни танци.

Ето и кратка информация за танците включени в състезателната програма на спортните танци,които са десет на брой и се разделят на две основни групи,/стандартни и латиноамерикански/във всяка от които има по пет танца.

СТАНДАРТНИ ТАНЦИ:

  • АНГЛИЙСКИ / БАВЕН / ВАЛС – музикален размер 3/4, темпо 28 – 30 такта в минута. Изпълнен за първи път през 1918 година. Произхожда от американския „бостон”. Включен в програмата на спортните танци през 1924, стандартизиран на 05 февруари 1929 година.

  • ТАНГО – музикален размер 4/4, темпо умерено бързо 30 – 32 такта в минута. Произход – Аржентина. През 1907 година в Париж се провежда първият официален конкурс по танго. От 1911 до 1913 година завладява цяла Европа, стандартизира се през 1920 – 1921 година, а през 1929 година е установена крайната форма на тангото.

  • ВИЕНСКИ ВАЛС – музикален размер – 3/4, темпо умерено бързо – 58-60 такта в минута. През 1813 г. е отречен като танц,но се оказало невъзможно да бъде спряно неговото разпространение. По това време Йохан Щраус син,написва музика за 447 валса, а през 1911 година във Виена се провежда първият официален кокурс за виенски валс. Стандартизиран в сегашната му форма през 1950 година.

  • ФОКСТРОТ /СЛОУФОКС/ - музикален размер 4/4 темпо – умерено 29 – 30 такта в минута. Произход – Америка, създаден от Хари Фокс през 1910 година.Един от най популярните танци.

  • КУИКСТЕП – музикален размер 4/4, темпо бързо – 50 – 52 такта в минута. Американски танц, появил се в Европа в началото на 20-те години. До 1927 година, се наричал куиктайм фокстрот, но в последствие се решило да се нарича куикстеп. От 1930 година е стандартизиран в сегашния му вид.

ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ ТАНЦИ:

  • САМБА – музикален размер 2/4, темпо умерено бързо 50 – 52 такта в минута. Родина Бразилия. Бърз и динамичен танц с пулсиращ ритъм. За пръв път в Европа през 1910 година, под името „максизе”,но не се възприема. През 1924 година за втори път, като „самба”, но отново не се задържа. През 1948 – 49 година, завладява цял свят. От 1960 година – официално като турнирен танц.

  • ЧА – ЧА – музикален размер 4/4, темпо умерено бързо – 30 – 32 такта в минута. Създаден на базата на кубинския танцов фолклор през 1953 година в Хавана – Куба. За първи път представен в Европа през 1957 година, а през 1960 година е включен в групата на латиноамериканските танци по време на турнир.

  • РУМБА – музикален размер 4/4, темпо бавно – 24 – 26 такта в минута. Танцува се на особен вид бавна музика, наречен „румба болеро”. Произхожда от Куба. Имало е два различни вида румба, и до 1962 година са се водили ожесточени спорове, кой от двата вида да се въведе официално. През 1962 година, се взема решение да остане и да се танцува английският вариант – /2,3,4-1,2,3,4-1/.

  • ПАСО ДОБЛЕ – музикален размер 2/4, темпо умерено бързо – 58 – 60 такта в минута. Произход на танца – Испания. Изпълнява се по време на фиестите. Разпространил се е първо в латинска Америка, а по късно и в Европа, но вече като турнирен танц.

  • ДЖАЙВ – музикален размер 4/4, темпо бързо – 40 – 44 такта в минута. Познат е от 1938 година, като „буги”, 1940 година като „джитербонг”, 1945 година като „бимбон”- но винаги с едни и същи стъпки и движения. Наименованието си „джайв”, получава от англичаните. Решаващ прелом в изпълнението и движенията танцът джайв получава от 1955 до 1957 година с навлизането на музиката „рокендрол”. По това време е създаден и втория вариант на джайв, който се изпълнява и до днес. Съществува и по бавен вариант на джайв, наречен американски суинг. През 1964 година за пръв път е проведен турнир по американски суинг за аматьори, а през 1970 година и за професионалисти.

Съвременните тенденции за развитието на спортните танци са предимно в посока атлетизъм и динамика. Независимо от своето доближаване до екстремните спортове, те са нещо изключително атрактивно, красиво и непреходно.